Село Арда

Арда (старо име: Арда баше) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. Село Арда е разположено в малка, но живописна долина в горното течение на река Арда. Трудно може да се издири откъде се е взело името на село Арда. Най-старото сведение е от втората половина на 17 в., когато то се е наричало ”Арда-башъ” което означава "глава", началото на река Арда. Преданието говори, че в миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломориeто. От тук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села. В селото има кметство, основно училище, детска градина, здравна служба с лекар, фелдшер и стоматолог, читалище, информационен център, църква и джамия. До 1947 г. в селото е имало действаща митница.

В района на кметството и съставните села пътищата са асфалтирани и има покритите на мобилните оператори.

В последните десет години се развива селския туризъм. В селото има частен музей базиран в Маджаровата къща, която е на повече от 150 години. За величествения планински връх Ком, извисил снага над Арда, се разказват много легенди и предания. На върха е открито древно светилище. Няма човек, който е изкачил върха, да не е категоричен, че мястото е заредено с особена енергия.  На разположение на туристите са три частни хотела и шест  къщи за почивка. Туристически пътеки, водещи към изворите на река Арда, връх Ком, Лъджата и 
Светилището.

През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело или конен туризъм,  ски влек.  Една от атракциите е преминаването по въжения парк  „Градината на Тарзан”.  Отскоро на една от скалите до църквата се практикува скално катерене. 

География:

Селото е разположено на 30 км южно от Смолян. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, палоска.

История:

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Арда (Арда баше) са постъпили в армията 13 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели ахрене мюсюлмани.Към 1912-1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Арда (Ардабаши) е 200.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Арда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Религии:

В селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.

Културни и природни забележителности:

Всяка година лятото около Илинден се провежда селският събор, все там...горе на "салажа" под паметника. Всяка година на Тодоровден се организират празнични игри и кушии. Май месец е месецът на юбилярите и празникът „Предой” . Август месец се провежда традиционният празник на Арда и арденските родове и  Българо-гръцки събор.

През 1991 г. е   изработен герб на селото от проф. Димитър Серезлиев. От 2012 г. Арда вече си има и знаме.

В близост до село Арда, през село Гудевица и махала лагон (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.

В село Гудевица до старата църква, строена през 1882 година, се намира и сградата на Народно Читалище "Бъдеще сега" приемник на старото "Пробуда" основано през 1931 година.

Личности Родени в Арда:

Ангел Томов (? - 1951), български публицист и деец на македоно-одринското освободително движение
Валя Балканска (р.1942), българска народна певица
Васил Ангелов (1882 - 1953), български военен и революционер
Дичо Узунов (р.1921 - 2015), български военен, контраадмирал . Контраадмирал Дичо Стефанов Узунов  е роден на 1.06.1921 г. в с.Арда. Дългогодишен морски офицер и началник на Военноморското училище „Никола Йонков Вапцаров” Варна. Учредител е на клуб „Родопи” към съюза на Тракийските дружества в България. Автор на книгата "При изворите на Арда".
Асен Василев (1909 - 1987), резбар, народен художник. Проф.Асен Николов Василев е роден на 18.01.1909 г. в Арда в семейството на учители. Завършва резба и моделиране в Художествената академия в София. Под негово ръководство се създава катедра „Резба”. Избран е за професор и декан на факултета по приложни изкуства. През . е удостоен с почетната награда „Златни ръце”. Негово дело са дърворезбарски творби за много ритуални зали в Арда и страната. Негови творби има в резиденция „Бояна”, в музеите в Москва, Делхи, Техеран и др. За него проф. Михаил Карапаунов пише, че”творбите на длетото му са „като родопска песен и звън на чанове”. Почива на 17.03.1987 г.